Какви професии и умения ще се търсят у нас според CEDEFOPи готов ли е българският пазар на труда

Анализ на Фондация на бизнеса за образованието

Публикуваният през юни доклад на Европейския център за развитие на професионално обучение (CEDEFOP) Skills Forecast – Bulgaria 2025, представя актуална прогноза за динамиката на заетостта, професиите и уменията в България до 2035 г. – на фона на зеления и дигиталния преход в Европа. Анализът очертава тенденции в заетостта, търсенето на професии и нужните умения, като предвижда нарастваща необходимост от висококвалифицирана работна сила, способна да се адаптира към технологични промени.

Какво предвижда CEDEFOP за България?

❗ Очакват се сериозни трансформации, водени от недостиг на кадри, автоматизация и застаряващо население.

Пазарът на труда в България е на прага на сериозни промени, движени от демографски, икономически и технологични фактори. Според прогнозата на CEDEFOP, развитието на заетостта и нуждите от квалификации в страната ще следват няколко отчетливи тенденции, които ще определят кои професии ще бъдат най-търсени и какви умения ще са необходими на бъдещите работници.

  • В дългосрочен план се очаква общата заетост в България да намалее, за разлика от слабия, но положителен растеж в ЕС-27, и не се очаква да възстанови нивата на заетост преди пандемията.
  • Въпреки че най-много свободни позиции ще има при професии със средна и ниска квалификация, дългосрочният ръст в заетостта се очаква основно при висококвалифицираните специалисти – особено в бизнес услугите, образованието и социалните дейности.
  • Ще намалява нуждата от нискоквалифицирани работници и позиции, застрашени от автоматизация.
  • Работната сила трябва да бъде все по-адаптивна, с дигитални и междусекторни умения, устойчивост към промяна и нагласа за учене през целия живот.
  • Макар че общата заетост ще намалее, броят на икономически активните хора ще се увеличи с около 4% до 2035 г., благодарение на по-широко участие на жени и по-възрастни хора.

📉 Основни фактори и тенденции

  • Застаряващо и намаляващо население: Работоспособното население в България се е свило с около 8% между 2013 и 2025 г., като това ще се отрази на наличността на трудови ресурси в бъдеще. Ще се наложат нови стратегии за задържане на работна сила и мобилизиране на неактивни групи.
  • Слабо участие на населението в пазара на труда: Степента на участие остава под средното за ЕС – около 54%.
  • Автоматизация и технологична трансформация: Технологиите променят търсенето на умения, особено в индустриалните сектори.
  • Бавен икономически растеж: Заетостта не се очаква да се върне към нивата от 2008 г., което означава нужда от преструктуриране и адаптация.

📈 Къде ще има търсене?

Очаква се ръст на заетостта в няколко ключови сектора и професионални групи:

  • Бизнес и професионални услуги като изследователски дейности, медийни услуги, програмиране и информационни технологии, маркетингови проучвания, недвижими имоти, архитектурни и инженерни услуги.
  • В туристическите и ресторантьорски дейности, които заемат 3.5% от общата заетост (около 122 000 работни места през 2020 г.), се очаква възстановяване след пандемичния спад, а не траен ръст.
  • Поради дигитализацията във всички секторинуждата от специалисти в сфератата на информационните и комуникационни технологии ще бъде устойчива.
  • Заетостта в енергетиката се очаква да нараства през целия период.
  • Въпреки че заетостта в преработващата промишленост като цяло намалява през 2023–2035 г., някои подсектори ще отбележат ръст – производство на електрическо оборудване, каучук и неметални минерални продукти, автомобилостроене.
  • В земеделието и публичните услуги ще продължи търсенето на кадри – не заради създаване на нови позиции, а поради нуждата от заместване на напускащи и пенсиониращи се служители.
България ще продължи да се деиндустриализира и да губи работни места в традиционни сектори.  Услугите с висока добавена стойност ще бъдат ключов двигател на бъдещата заетост, докато секторите с ниска производителност и застаряваща работна сила ще изискват по-сериозни усилия за преструктуриране.

Тенденции в заетостта

Най-голям брой нови работни места ще се отворят при специалистите, техническите кадри и работниците в сферата на услугите и търговията. Те ще формират съответно 20%, 17% и 17% от всички нови позиции. Заетостта в производството и монтажната дейност леко ще намалее, но благодарение на нуждата от подмяна на персонал (пенсиониране и т.н.) ще има около 15% отворени работни места в този сегмент.

Най-голям брой отворени позиции ще има за шофьори и оператори на подвижна техника (9%), търговски работници (6%), служители в охранителната сфера (6%). Въпреки че тези професии ще формират значителен обем от свободните места, стратегически приоритет остава развитието на висококвалифицирани кадри. Очаква се 64% от новосъздадените позиции в тази група да са за бизнес и административни специалисти, а 4% – за здравни специалисти.

Заместващото търсене (поради пенсиониране и напускане) ще бъде по-голям източник на работни места от реалния растеж. Специалистите и техническите кадри ще останат водещи професионални групи. Заетостта в по-нискоквалифицирани сектори ще намалява, но ще има нужда от подмяна на работна сила.

🔎 Бъдещи свободни работни места: основни прогнози и приоритети

Прогнозата на CEDEFOP за България показва, че повечето свободни работни места до 2035 г. ще бъдат резултат от необходимостта да се заместят напускащи работници, а не от създаване на нови позиции. Това се отнася особено за професии с ниска и средна квалификация, където текучеството поради пенсиониране или напускане е по-голямо.

Най-големи обеми на свободни места се очакват при:

  • Шофьори и оператори на подвижна техника – 9% от всички свободни позиции;
  • Търговски работници – 6%;
  • Охранители – 6%.

Макар тези професии да не изискват високо образователно равнище, подготовката за тях следва да отчита нуждата от дигитални, комуникационни и адаптивни умения, тъй като технологиите и услугите променят начина на изпълнение на базови роли.

В същото време, най-голям растеж на заетостта се предвижда при високо квалифицирани професии, особено в:

  • Образование и социални дейности,
  • Бизнес услуги (право, счетоводство, ИКТ, изследвания),
  • Специализирани земеделски дейности.

📉 Къде ще намалява търсенето?

  • Земеделие – най-съществен спад в заетостта, въпреки все още високия дял в България (17% през 2020 г.);
  • Производствени дейности и строителство – особено в ниско квалифицирани сегменти, заради автоматизация;
  • Административни и офис длъжности – все по-често се заменят от цифрови и автоматизирани системи.
Макар количествено най-много свободни места да има при по-ниските квалификации, стратегическият приоритет е върху професиите с ръст в заетостта и добавена стойност. Образователната и професионалната подготовка следва да се фокусира върху STEM и дигитални компетентности: Дигитализацията ще засегне всички сектори – от производството до здравеопазването. Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) специалисти ще се търсят не само в ИТ фирми, а във всички сектори, включително образование, администрация и услуги. Недостигът на базова цифрова грамотност представлява системен риск за икономиката и конкурентоспособността на страната. Освен това новите сектори с висок растеж – като зелени технологии, изкуствен интелект и инженерни решения – изискват научно-техническа подготовка и аналитични компетентности.Междуличностни умения: Много от най-търсените професии включват работа с хора – здравни грижи, социални услуги, образование, обслужване на клиенти  – сектори, които показват ръст и нужда от заместващи кадри. Автоматизацията ще поеме повтарящите се задачи, но човешкото взаимодействие остава незаменимо. Образованието, което не развива социални и комуникационни умения, произвежда кадри, които не могат да се адаптират към съвременните работни места, дори да имат технически знания.Гъвкави модели за преквалификация и учене през целия живот – Пазарът на труда ще бъде все по-нестабилен – професии ще изчезват, други ще се появяват. Работниците ще трябва не просто да се квалифицират веднъж, а постоянно да актуализират уменията си. България изостава драстично в участието на възрастни в обучение. Без промяна в тази култура, цели социални групи ще останат изолирани от пазара на труда, особено в региони с висока безработица.

🎓 Как ще се променят квалификациите?

Очаквани промени в образователната структура на работната сила до 2035 г.:

  • Делът на висшистите ще нарасне до 38% (от около 33% през 2022 г.).
  • Средноквалифицираните ще намалеят от 55% на 53%, но ще останат мнозинство.
  • Нискоквалифицираните ще спаднат до 9%.

На пазара на труда се очаква:

  • 44% от позициите да изискват висше образование
  • 50% от новите работни места ще изискват средно ниво на квалификация, което е с 10 процентни пункта повече от средното за ЕС.
  • само 6% от позициите ще изискват ниска квалификация.

Макар висшето образование да нараства като дял, CEDEFOP подчертава, че професионалното обучение ще остане гръбнакът на системата за заетост – особено в средно квалифицирани професии.

Недостигът на работна ръка ще е най-голям при професии със средна квалификация и при тези, които не се радват на голям приток на нови кадри. Сред тях са:

  • строителни работници,
  • монтажници,
  • персонал за лични грижи,
  • охранители. полицаи,
  • специалисти в областта на правото, социалните дейности и културата.
Липсата на кадри може да се задълбочи, ако не бъдат стимулирани програми за преквалификация и професионално образование. Образователната система трябва да отговори на нуждите от повече средно и високо квалифицирани кадри, особено в строителство, здравеопазване и ИТ.

🧠 Умения за бъдещето

Прогнозите на CEDEFOP сочат, че българският пазар на труда няма да бъде трансформиран просто чрез появата на нови професии, а чрез промяна в изискваните умения.

Според CEDEFOP, търсенето ще бъде най-силно за умения в сферата на професионалните и технически дейности (напр. електротехника, ИТ и аграрни технологии), както и социални компетентности в здравеопазването, образованието и публичната администрация.
Най-търсени ще бъдат:

  • Технически и професионални умения – необходими в сектори с растящо търсене като инженеринг, транспорт, производство и земеделие.
  • Социални и комуникационни компетентности – особено важни в здравните и социалните услуги, които изпитват нужда от нови кадри и заместване.
  • Умения за управление, анализ и вземане на решения – ключови за висококвалифицираните специалисти в публичния и частния сектор.
  • Цифрови умения – чийто недостиг в България е системен риск за конкурентоспособността.
  • Гъвкавост, адаптивност и ангажираност с учене през целия живот – необходими за справяне с ускорения технологичен и демографски преход.
Накратко: в следващите години пазарът на труда у нас ще се характеризира с висока динамика, свързана с демографски спад, структурни трансформации и технологичен натиск. Това ще наложи както на политиките, така и на образователните и кариерни системи, да инвестират в гъвкави модели на обучение, преквалификация и повишаване на уменията, за да отговорят на нуждите на икономиката и обществото.

Накъде върви светът?

Докладът на Световния икономически форум  Бъдещето на работните места 2025  идентифицира основните фактори, които ще оформят световния пазар на труда до 2030 г. – развитие на технологиите, икономическа фрагментация, пазарна несигурност, демографски промени и климатични предизвикателства.  Тези тенденции не просто променят видовете професии – те изискват изцяло нови комбинации от умения и бърза адаптация на образователните и кариерни системи.

Над хиляда работодатели от различни страни споделят очакванията си за влиянието на глобалните тенденции върху работните места и нужните умения. Посочва се, че най-голямо търсене ще има в сферите на технологиите, зелената енергия и здравеопазването, докато автоматизацията и икономическата несигурност ще доведат до отпадане или трансформация на други.

Прогнозира се създаване на около 170 милиона нови работни места, както и изместване (трансформиране или закриване) на близо 92 милиона, особено в резултат от разрастването на ролите, свързани с изкуствен интелект (ИИ), устойчиви технологии и грижа за здравето.  Основен проблем, според 63% от анкетираните, е недостигът на умения, което ги насочва към приоритетно инвестиране в повишаване и преквалификация на служителите. В отговор на промените, до 2030 г. организациите планират да се фокусират върху подкрепа на благосъстоянието на служителите, задържането на ключови кадри и развитието на ИИ компетентности.

Ускорените технологични трансформации и зеленият преход налагат системно и непрекъснато усъвършенстване на уменията, което представлява сериозно предизвикателство за малките и средни предприятия (МСП), ограничавайки възможността им да останат конкурентоспособни. Това е особено актуално за България, където малките и средни предприятия формират над 98% от всички фирми, но инвестициите им в обучения остават ниски.

Според проучване на Евробарометър, обхванало 19 350 предприятия в ЕС, именно МСП изпитват най-големи затруднения при осигуряването на обучение и професионално развитие за служителите си – включително за висококвалифицирани позиции – поради липса на време, финансови ресурси и вътрешен експертен потенциал. В комбинация с неблагоприятните демографски тенденции и нарастващия недостиг на работна сила, недостатъчните инвестиции в развитие на човешкия капитал крият риск от ограничаване на производителността и забавяне на устойчивия икономически растеж.

И докато глобалните икономики ускорено пренастройват своите системи за учене и иновации, България рискува да изостане, ако не приеме развитието на умения като стратегически национален приоритет. Прогнозите на CEDEFOP и WEF сочат в една и съща посока: бъдещето няма да чака – то ще изисква адаптивни хора, способни да учат и да създават стойност в свят на постоянна промяна.

Накъде вървим ние?

„Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място, а за да стигнеш до някъде, трябва да бягаш поне два пъти по-бързо.”
Луис Карол, „Алиса в Страната на чудесата“

Ако се съди по статистиките на МОН от държавните зрелостни изпити през 2025, България не просто не върви в правилната посока– тя зацикля. Средният резултат от задължителния зрелостен изпит по български език и литература е едва 57,53 точки от 100 точки – ясен знак за нарастваща фактическа и функционална неграмотност сред завършващите. Задълбочават се и регионалните различия. Данните от матурите очертават системен проблем: учениците напускат училище без базови умения за четене с разбиране, логическо мислене и ефективна комуникация.

Това потвърждават и изводите от изследването на PISA 2022 за системна неподготвеност на българските ученици, които значително изостават в четене, математика и науки спрямо средното за развитите страни. Неравенствата в постиженията по икономически статус са по-изразени дори от средните за ОИСР. Увеличените дефицити в базовите умения през последното десетилетие създават предизвикателства при подготовката за професии, изискващи високо ниво на математическа, четивна и научна грамотност, както и дигитални и адаптивни умения,  и адаптация към бъдещия трудов пазар.

В допълнение към това, таблото на OECD за кариерна готовност показва, че професионалните предпочитания на учениците в България не отговарят на нуждите на пазара на труда. Сред най-предпочитаните от момичетата у нас професии са лекар, дизайнер и юрист, а момчетата най-често посочват IT специалист, спортист и търговец. В същото време статистиката от българския пазар на труда и демографските прогнози показва, че търсенето на специалисти е концентрирано в сфери като инженерни технологии, технически специалисти, производствени оператори и социални асистенти, където ще продължава да расте през следващото десетилетие.

Участието в дейности по кариерно ориентиране на българските ученици е изключително слабо. Докато в страни като Австрия, Германия и Словения над половината от учениците участват в поне три дейности по ориентиране (стажове, срещи с работодатели, кариерни дни), в България под ¼ от ученици са посещавали трудово изложение, разговаряли с кариерен консултант повече от веднъж, а едва 12% са участвали в стаж или практика. Над 60% от българските ученици нямат яснота какво искат да учат след като завършат училище, едва 21% разбират какво изисква професията, която са избрали, а 34%  признават, че вземат решения под родителски натиск.

На път за Европа… подремвайки

 „Аз предложих на бай Ганя една от книжките си, за да си съкрати времето с четене, но той любезно отклони предложението ми, защото бил чел доста на времето, и счете за по-практично да си дремне.“
Алеко Константинов, „Бай Ганьо Тръгна по Европа“

По последни данни на Eurostat от 2022 г.46,6% от възрастните в ЕС на възраст 25–64 г. са участвали в образование и обучение през последните 12 месеца. В България този дял е двойно по-нисък: 22,7% и задълбочава тенденцията от 2011 г насам, което нарежда страната сред последните в ЕС.

Участието в учене намалява с възрасттa. От възрастните в ЕС, които не са участвали в обучение през последната година, 25,9% изразяват желание, но се сблъскват с пречки – най-често финансови, липса на време и подходящи възможности. За 75.9% от възрастните в ЕС, което не е желаят да учат, основната причина е била липсата на потребност. Най-висок дял – 97.7% – е отчетен в България.

Къде изоставаме?

Прогнозите на CEDEFOP очертават спешната необходимост от подобряване на уменията на работната сила чрез цялостна реформа в образованието, ученето през целия живот и системата за кариерно ориентиране – ако България иска да отговори на изискванията на двойния преход и да избегне задълбочаване на недостига на квалифицирани кадри.

❗ Работната сила не е готова за двойния преход

  • Ниски цифрови и зелени умения
  • Слабо участие в преквалификация и учене през целия живот
  • Високо търсене на специалисти, които образователната система не подготвя в достатъчен брой

❗ Липсва съгласуваност между образование и пазар на труда

  • Младежите избират специалности без добра реализация
  • Няма достатъчно политики за преориентиране и информиран избор

❗ Образователната система възпроизвежда неравенства

  • Големи различия по региони, училища, социален статус
  • Висок риск от трайна изолация на уязвими групи

Изводи и препоръки

„Неграмотните през 21. век няма да са онези, които не могат да четат и пишат,
а тези, които не могат да учат, да забравят наученото и да научават наново.“
Алвин Тофлър, „Шок от бъдещето“

Явно това, което правим през последните години, не работи. Данните говорят ясно – и CEDEFOP, и международните анализи очертават бъдеще, в което уменията ще бъдат валутата на конкурентоспособността. България има всички основания да приеме това предизвикателство не като заплаха, а като възможност.

Да подготвим България за бъдещето на труда не е въпрос на избор, а на национален приоритет. Само инвестицията в умения, учене през целия живот и реално кариерно ориентиране ще ни позволи да наваксаме изоставането – и да излезем от ролята на догонващи.

Но за целта е нужно да забравим наученото и да започнем да учим наново – започвайки от тези, които водят промяната. А сега накъде? Това трябва да решим.

Какво да променим?

🔹 Ефективно прилагане на Национална стратегия за уменията – обвързана с нуждите на пазара, европейските приоритети и системите за преквалификация;

🔹 Качествени политики за постоянно актуализиране на професионалното и висше образование в съответствие с развиващия се пазар на труда и фокус върху STEM, зелени технологии, дигитални професии;

🔹 Повишаване на осъзнатостта за необходимостта от учене през целия живот, както и за възможностите за квалификация и актуализиране на уменията чрез информационна кампания и подкрепа за участие;

🔹 Реформа в кариерното ориентиране – задължителна в училище, със система от обучени консултанти, цифрови инструменти и реален професионален опит.

Ако България не действа стратегически сега, ще рискува да остане в периферията на европейската икономика – с неподготвена работна сила и изтичащи възможности в сектори с бъдеще.

Използвани източници

CEDEFOP Skills Forecast – Bulgaria 2025: https://www.cedefop.europa.eu/files/skills_forecast_-_bulgaria_2025.pdf

CEDEFOP Country Reports: https://www.cedefop.europa.eu/en/country-reports

World Economic Forum – The Future of Jobs Report 2025 – https://www.weforum.org/publications/the-future-of-jobs-report-2025/

PISA 2022 Results (Volume I and II) – Country Notes: Bulgaria –

https://www.oecd.org/en/publications/pisa-2022-results-volume-i-and-ii-country-notes_ed6fbcc5-en/bulgaria_29d65f4b-en.html

OECD Teenage Career Readiness 2025 – https://www.oecd.org/en/data/dashboards/teenage-career-readiness.html?fbclid=IwY2xjawKcCeFleHRuA2FlbQIxMQABHl8N5Idu4FB5T052-vJS9-GgzlPQnoZ7ANA0dYcd_LR4nxu7UyJleUBpR-X2_aem_mVxlnjdIZ23qkIKfBNimFQ

Eurobaromater 2023, SMEs and skills shortages – https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2961

Eurostat – Adult learning (participants): https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Adult_learning_-_participants

Eurostat – Reasons for not participating in adult learning: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Adult_learning_-_reasons_for_not_participating

Рейтинговата система на висшите училища: https://rsvu.mon.bg


Използвано е изображение от Adobe Stock.