Анализ на Гергана Раковска, председател на ФБО
Когато говорим за бъдещето на труда, често го възприемаме като рязка и дори плашеща промяна, свързана с изкуствения интелект и автоматизацията. В исторически план обаче трансформациите в начина, по който хората работят, никога не са били изключение. Всяка индустриална революция – от механизацията и електрификацията до автоматизацията и дигитализацията – е променяла професиите, уменията и организациите. Разликата днес не е в самата промяна, а в нейната скорост и мащаб. Именно затова настоящият момент изисква не реакция, а стратегически поглед към едно далечно изглеждащо бъдеще.
Истинският въпрос за бизнеса вече не е как ще изглеждат работните места след няколко години, а какви хора ще работят в компаниите през 2070 или дори през 2090 година и как, като социално отговорни организации участваме в тяхната подготовка. Отговорът не започва с първата автобиография или профил в LinkedIn, а много по-рано – в началното училище, при децата, които днес са на 6–7 години и които ще бъдат активни участници на пазара на труда в продължение на повече от половин век.
Днешните деца ще изградят професионалния си живот в среда, в която изкуственият интелект няма да бъде иновация, а инфраструктура. Те няма да „навлизат“ в дигиталния свят – те растат в него. Затова разговорът за бъдещите служители не може да се води само около профили и професионални паралелки след 7 клас, университети, квалификации и първи работни места. Това е разговор за начина, по който се формира мислене, отношение към ученето и способност за адаптация още в ранните образователни етапи.
Данните за България ясно показват защо този разговор е належащ. Според анализа на кариерната готовност на учениците на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), публикуван в Teenage Career Readiness Dashboard и базиран на резултатите от PISA, българските ученици са силно мотивирани – повечето планират да продължат образованието си и да работят. Проблемът обаче не е в амбицията, а в ориентацията. Значителна част от младите хора вземат ключови образователни и професионални решения без ясна представа за реалния свят на труда, а изборите им често са силно повлияни от семейството. Повече от 60% нямат яснота какво искат да учат, едва 44% се чувстват уверени в избора си, а около една трета вземат решения под силен родителски или социален натиск. В резултат едва около 21% от професионалните предпочитания на учениците реално съвпадат с потребностите на икономиката. Това не е индивидуален дефицит, а системен сигнал. ОИСР подчертава, че родителите нерядко насочват децата си, използвайки критерии като „сигурност“ и „престиж“, формирани в икономическа реалност с по-линейни кариери и по-бавна промяна. В дигиталната икономика тези ориентири все по-често се оказват остарели.
Европейската картина потвърждава, че този проблем не е изолиран. Докладът Human-centred digital transitions and skill mismatches in European workplaces на Европейски център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP), публикуван в началото на 2026 г., показва, че дигитализацията и изкуственият интелект вече променят съдържанието на почти всички професии, а не само технологичните. Анализът, базиран на данни от над 46 000 работещи, подчертава, че служителите реагират активно на тези промени и търсят обучение, особено в областта на дигиталните умения. В същото време обаче се откроява ключовото предизвикателство – несъответствието между формалното образование и реалните работни процеси. Не липсват знания, липсва навременна и практическа връзка между учене и работа в съвременната дигитална среда.
Дигиталната трансформация действа като лупа, която прави тези разминавания по-видими. Тя изисква не просто технически умения, а способност за учене през целия живот, критично мислене, адаптивност и отговорност – умения, които не могат да се придобият с един бърз курс. Те се изграждат постепенно и започват далеч преди навлизането на пазара на труда.
В този контекст стратегията на Министерство на образованието и науката (МОН) за въвеждане на изкуствен интелект в училищното образование, обявено в началото на 2026 г, е важна стъпка в по-дългосрочен процес. Подходът не разглежда изкуствения интелект като заместител на учителя, а като помощник – инструмент за персонализирано учене, развитие на логическо и критично мислене, творчество и дигитална етика. Това обаче повдига и ключов въпрос: кой и как ще преведе тази стратегия в ежедневна практика в класната стая. Уменията и желанието на учителите са ключови за този процес, но те също се нуждаят от подкрепа, обучение и най-важното желание за промяна към прилагането на нови подходи.
Паралелно се отварят нови възможности за учене, с които днешните поколения се чувстват много по-комфортно и естествено в много по-голяма степен от предишните. Учене между връстници, самостоятелна подготовка с дигитални ресурси, проектна работа, групови дискусии и онлайн общности вече играят ключова роля за развитието на умения като сътрудничество, самостоятелност и критично мислене.
Предизвикателството е, че тези форми на учене често остават извън образователната система, недооценени от родители и учители, въпреки че именно те могат да се превърнат в мост между образованието и реалния свят на труда.
Тук се откроява и стратегическата роля на кариерното консултиране. Не като еднократен разговор в края на училището, а като непрекъсната нишка, която свързва ученици, родители, учители и по-късно – студенти и работещи. Кариерните консултанти са тези, които могат да преведат тенденциите на пазара на труда на разбираем език за семействата, да подкрепят учителите в прилагането на нови стратегии и да помогнат на младите хора да използват пълноценно новите възможности за учене и развитие.
Децата, които днес влизат в първи клас, ще учат и работят по начин, коренно различен от този, който познаваме. Те ще сменят професии, ще учат през целия си живот и ще работят в среда, в която технологиите са постоянен партньор, а не инструмент. Затова образованието не може да бъде организирано само около знания и предмети, а около способности – за мислене, ориентация, сътрудничество и адаптация. В този контекст кариерното консултиране не е крайна услуга, а дългосрочна рамка, която помага на децата и семействата им да разбират промените и да вземат информирани решения.
Въпросът не е дали децата ще учат и работят различно – това е неизбежно, а дали образованието ще бъде планирано достатъчно далеч напред, за да ги подготви за решения, които още не можем напълно да предвидим.
Източници:
OECD (2023). Teenage Career Readiness Dashboard, базиран на данните от PISA 2022.
https://www.oecd.org/education/education-and-career-guidance/teenage-career-readiness/
Cedefop (2026). Human-centred digital transitions and skill mismatches in European workplaces. Cedefop Working Paper Series No. 28.
https://www.cedefop.europa.eu/en/publications/ti0125107
Министерство на образованието и науката (2026). Стратегия за въвеждане и използване на изкуствен интелект в системата на училищното образование.
https://www.mon.bg/bg/100951
Изображението е генерирано с изкуствен интелект.