На 10.10.2019 в Парк хотел „Москва“ бяха представени резултатите от проучването на средносрочните и дългосрочни прогнози на пазара на труда. Проектът за прогнози на пазара на труда стартира през 2013, a Фондация на бизнеса за образованието е част от консорциума, който участва в изпълнението му.
В приветствието си министърът на труда и социалната политика Бисер Петков изрази благодарност към изследователския екип, изготвил прогнозния доклад. Той анонсира създаването на онлайн платформа, в която резултатите ще бъдат достъпни интерактивно, и очерта основните тенденции.
До 2030 г. броят на работещите у нас ще падне под 3 млн. Със 190 хиляди ще намалее броят на заетите, от които най-много ще са лицата с основно и по-ниско образование.
До 2030 г ще се наблюдава структурен излишък на лица с висше образование с около 38 000, както и недостиг на работещи със средно образование с над 77 000 работни места.
Тези несъответствия ще бъдат адресирани в новата стратегия по заетостта с хоризонт 2030. Най-важните мерки ще бъдат:
– подобряване на инвестициите в качествено, адекватно образование и учене през целия живот, в съответствие с нуждите на пазара на труда, преосмисляне на понятията „знание, умение, учене“. Необходимо е учебните програми не просто да се актуализират чрез внасяне на нови теми, а чрез нови знания и умения;
– политики за насърчаване на раждаемостта и компенсиране на демографското намаляване на населението;
– активни мерки за активиране на незаетите, хората с увреждания, задържане на възрастните служители,
– кариерно ориентиране и подкрепа за по-добър баланс между личен и професионален живот, вкл. промяна на нагласата на работодателите при наемане на служители (млади жени, хора с увреждания, възрастни);
– политика по доходите, осигуряване на мотивиращи заплащане – натискът е тази посока ще нараства през следващите години поради дефицита на кадри. В противен случай ще бъдем свидетели на още по-голям отлив на мозъци (brain drain).
– целенасочени инвестиции в сектори като здравеопазване и грижи за възрастни, образование, наука и култура, което е показател за развитието на едно общество;
– насърчаване на инвестициите във високо специализираните сектори, научно-изследователската, иновационна дейност и технологичното развитие на икономиката.
Доц. Ралица Ганева акцентира върху основните изводи от доклада. Сред предизвикателствата, които тя очерта, бяха:
– развитието на информационните и комуникационните технологии и автоматизацията на работните места;
– демографските промени като намаляване и застаряване на населението, увеличаване на кохортите с възрастни лица над 55 годишна възраст; спад на работещото население – в средносрочен план с 3,7% процента до 4,3 млн души. В дългосрочен план данните са още по-тревожни.
– демокрация на образованието и увеличаване броя на висшистите. До 2024 г над 1/4 от населението ще бъде с висше образование. При тях заетостта е над 90 процента, със средно се запазват и леко намаляват в дългосрочен план, а заетостта при лицата с основно и по-ниско образование намалява.
– силна регионализация, урбанизация, мобилност, като това се отразява силно на заетостта, в най-голяма степен фокусирана в София, Пловдив, Варна и Бургас.
Заетостта ще бъде концентрирана в няколко сектора:
– преработваща (21,6%) – най-вече хранително-вкусова и текстилна промишленост, производство на метал и метални изделия;
– 16,1% търговия и ремонти – очаква се свиване с 16% в средносрочен и с още 12% в дългосрочен план
– 8,4% – строителство
– 8,2% -16% държавно управление
– 7,3% – транспорт
– 6,9% – образование
– 6,1% – здравеопазване
– Едва 3,2% са заети в ИКТ (малко над 94 хиляди)!!! Ралица Ганева подчерта водещата роля на този клъстър за създаване на икономика на знанието, с висока добавена стойност и необходимостта от повече инвестиции в развитието на технологичния сектор. В него се очаква устойчива заетост. Мит е, че те са с висока квалификация, много от тях са със средно образование, най- младият сектор, едва 10% са над 50 години, 60% са мъже.
На другия полюс са секторите образование и здравеопазване, с преобладаващ дял на жените, застаряващи кадри и огромен недостиг на човешки ресурси.
Сред несъответствията, които се наблюдават на пазара на труда, са т. нар. недозаетост, при която лица с висока образователна степен, са ангажирани на по-нискоквалифицирани позиции (шофьори на такси, продавачи, рецепционисти и др.). В Европа този проблем касае 1 от 4 души с висше образование, а до 10-15 години същата ситуация ще се наблюдава и у нас.
Съответно налице е и обратната тенденция на свръхзаетост – наемане на служители с по-ниска от нужната квалификация, поради недостиг на кадри.
Причините за несъответствията са:
– Свръхпредлагане на заети с висока квалификация.
– Структура на заетостта, в която преобладава търсене на работна ръка със средна квалификация
– Неконкурентно заплащане, което води до пренасочване на лица с висше образование към работни места с по-високо заплащане или ги подтикват към миграция.
– Дефицит на специалисти в определени браншове.
Медицински и образователни специалисти са водещите професии, в които ще има нарастващо търсене до 2024 г. В същото време ще намалява търсенето на продавачи, сервитьори и готвачи.
Детайлите по сектори разкриват кои ще бъдат водещите професии след 15 години – а именно, отново работници и машинни оператори. Например в сектора телекомуникации, където България няма производство, съответно се търсят и продавачи.
Докладът е публикуван на страницата на МТСП: https://www.mlsp.government.bg/ckfinder/userfiles/files/politiki/zaetost/informaciq%20za%20pazara%20na%20truda%20tekusto%20systoqnie%20i%20prognozi/_LMforecasts_Analysis2__BG(1).pdf
